← FeeCheck

Навигация: FeeCheck › Такси за плащания обяснени

🌐 Езикови версии: DE | EN | FR | RO | HU | BG

Време за четене: прибл. 10 минути | Последна проверка: май 2026


Такси за Плащания Обяснени — Какво Плащат Наистина Търговците в България

Всяко картово плащане струва пари — но защо и колко? Тази страница обяснява всички видове такси, които могат да се появят на фактура за търговец, на ясен език. Без банков жаргон, без реклами.


Преглед: Всички Видове Такси в Платежната Екосистема на ЕС

Разходите за плащания на търговеца не са единична такса. Те могат да се състоят от множество различни видове такси, в зависимост от доставчика, договора и характеристиките на трансакцията. По-долу е пълна справка.


1. Такса за Интърчейндж (Регулирана)

Какво е: Такса, платена между банки при всяка картова трансакция. Тече от банката на търговеца (придобиващ) към банката, издала картата (издател) и компенсира издаващата банка за риска и разходите на трансакцията.

Регулиране от ЕС: Ограничена от IFR (ЕС 2015/751) за потребителски карти от ЕИП:

  • Потребителски дебитни карти: макс. 0,20%
  • Потребителски кредитни карти: макс. 0,30%

Какво НЕ е ограничено:

  • Корпоративни/бизнес карти
  • Карти от не-ЕИП (Visa от САЩ, Mastercard от Великобритания след Brexit)
  • Трипартийни системи (директно American Express, Diners Club)

Типични диапазони:

Вид картаТипичен интърчейндж
Потребителска дебитна ЕИП0,20% (таван IFR)
Потребителска кредитна ЕИП0,30% (таван IFR)
Борика (България)~0,20% (специфично за схемата)
Великобритания потребителска (след Brexit)0,2–1,15%
САЩ потребителска1,5–2,0%
Корпоративна/бизнес0,8–1,9%
Amex (трипартийна)1,5–3,0%


2. Такса за Схема / Такса за Оценка (Нерегулирана)

Какво е: Такса, начислявана от мрежата от карти (Visa, Mastercard и др.) за използване на тяхната платежна инфраструктура, марка и глобална оперативна съвместимост.

Регулиране от ЕС: Няма — таксите за схема не са регулирани.

Кой ги определя: Мрежи от карти (Visa, Mastercard, Amex, Girocard, Carte Bancaire, Борика и др.)

Типичен диапазон: 0,02%–0,15% от стойността на трансакцията (варира в зависимост от мрежата, вида трансакция и обема)

Прозрачност: Таксите за схема не се разкриват напълно публично. FeeCheck използва проверени диапазони от пазарно проучване и ги маркира ясно като приблизителни.


3. Такса за Придобиване / Такса за Обслужване на Търговец (Конкурентна)

Какво е: Приходът, задържан от доставчика на платежни услуги (ДПУ), придобиващата банка или компанията за POS терминали за обработка на трансакцията и управление на търговската сметка.

Регулиране от ЕС: Няма — определя се от конкуренцията на търговския пазар.

Кой го определя: Доставчици на плащания (Stripe, Square, SumUp, Adyen, Worldline, Payone, Nexi и др.)

Типичен диапазон за МСП в ЕС: 0,05%–0,8% (или 0,05–0,25 EUR фиксирано на трансакция)

Модели на ценообразуване:

  • Смесен: Един фиксиран процент покрива интърчейндж + схема + придобиване (напр. 1,5% всички карти)
  • Interchange++: Таксата за интърчейндж и таксата за схема се прехвърлят на разходите; маржът на придобиване се добавя отделно
  • Фиксирана такса: Фиксирана сума на трансакция независимо от стойността


4. Такса за Портал (Специфична за Електронна Търговия)

Какво е: Такса за платежния портал, обработващ онлайн трансакции, валидиращ данните за карта и насочващ плащането към придобиващата банка.

Кога се прилага: Онлайн плащания, приемане на карта базирано на API, e-commerce checkout.

Типична структура: Фиксирана месечна такса + такса на трансакция, или само на трансакция.

Типичен диапазон: 0,02–0,10 EUR на трансакция + незадължителна месечна такса 10–50 EUR.

Забележка: Някои доставчици включват таксата за портала в общото си ценообразуване. Други я начисляват отделно. Винаги проверявайте пълното разбивка на таксите преди подписване.


5. Такса за Обратно Изискване (Chargeback Fee)

Какво е: Такса, начислявана от доставчика, когато притежател на карта успешно оспори трансакция. Плащането се обръща и търговецът понася допълнителна наказателна такса.

Типична сума: 10–35 EUR на инцидент с обратно изискване (варира значително в зависимост от доставчика).

Допълнителни последици:

  • Високите нива на обратни изисквания (обикновено над 1% от трансакциите) могат да доведат до санкции на доставчика, увеличени такси или прекратяване на договора
  • Търговците могат също да загубят окончателно сумата на оспорената трансакция

Сектори с по-висок риск от обратни изисквания: Пътувания, гостоприемство, абонаментни услуги, цифрови стоки.


6. Такса за Съответствие с PCI DSS

Какво е: Стандартът за сигурност на данните в платежната картова индустрия (PCI DSS) изисква всички търговци, приемащи картови плащания, да поддържат минимално ниво на сигурност на данните. Някои доставчици начисляват такса за инструменти за управление на съответствието с PCI или оценки.

Типичен диапазон: 5–50 EUR на месец (или включена в пакета услуги).

Ключов факт: Съответствието с PCI DSS е задължително — не незадължително. Ако вашият доставчик начислява тази такса, проверете каква услуга всъщност се предоставя.


7. Такса за Динамично Конвертиране на Валута (DCC)

Какво е: Незадължителна услуга, която позволява на чуждестранни притежатели на карти да плащат в родната си валута при терминала на европейски търговец. Обменният курс се определя от терминала/доставчика, не от мрежата от карти.

Кой се облагодетелства: Търговецът или доставчикът на терминали получава марж от конвертирането на валута.

Какво струва на притежателя на карта: DCC обменните курсове обикновено са с 3–8% по-лоши от междубанковите обменни курсове.

Регулации на ЕС: PSD2 изисква DCC да бъде ясно разкрито и незадължително. Търговците и операторите на банкомати трябва да показват и двете опции (местна валута спрямо домашна валута) преди клиентът да се ангажира.


8. Месечна Такса за Услуга / Основна Такса

Какво е: Фиксирана месечна такса за поддръжка на търговската сметка, платежния портал или услугата за POS терминал.

Типичен диапазон: 0–50 EUR на месец (някои доставчици предлагат нулева месечна такса с по-високи такси на трансакция).


9. Такса за Наем/Лизинг на Терминал

Какво е: Повтаряща се такса за наемане на POS терминал за картово плащане. Някои доставчици продават терминали направо; други предлагат само наем.

Типичен диапазон: 15–60 EUR на терминал на месец (наем).

Алтернатива: Цена за закупуване 100–500+ EUR за качествен POS терминал.


Специфичен Контекст за Българския Пазар

България има специфични платежни пазарни характеристики, влияещи на реалните разходи за плащане на търговците:

  • Борика: Националната картова схема на България предлага дебитни картови услуги при ставки, различаващи се от международните. Важно е търговците да разберат дали техните POS терминали маршрутизират трансакции чрез Борика (по-евтино за местни карти) или международни мрежи.
  • БНБ регулиране: Българската народна банка (БНБ) прилага EU директивите и публикува статистически данни за платежния пазар.
  • Туристически сезон: Черноморското крайбрежие и планинските курорти виждат голям приток на чуждестранни (не-ЕИП) карти, увеличавайки ефективните разходи за интърчейндж за сезонни бизнеси.
  • Нарастваща дигитализация: Приемането на картови плащания нараства в България, особено след 2020 г.
  • Доминиране на Visa/Mastercard: Международните мрежи доминират на пазара; Борика предоставя допълнителни местни дебитни услуги.

Дебитна спрямо Кредитна Карта: Разлики в Разходите

ХарактеристикаДебитна КартаКредитна Карта
Таван IFR Интърчейндж0,20%0,30%
Типично финансиране на картатаБанкова сметка на клиентаКредитна улеснение
Риск от обратно изискване за търговецаПо-нисъкПо-висок
Типични мрежи (ЕС)Visa Debit, MC Debit, БорикаVisa Credit, MC Credit, Amex

Карти от ЕИП спрямо Карти от не-ЕИП

Карти, издадени в ЕИП (IFR се прилага):

  • Издадени от банка в Европейското икономическо пространство
  • Интърчейндж ограничен до 0,20% (дебитни) или 0,30% (кредитни) съгласно IFR

Карти от не-ЕИП (IFR НЕ се прилага):

  • Издадени извън ЕИП
  • Интърчейндж неограничен — определен от мрежата от карти
  • Примери: Visa от САЩ, Mastercard от САЩ, Amex от САЩ, карти от Великобритания (след Brexit)


Илюстративни Сравнения на Разходите по Сектори

> Забележка: Всички данни са илюстративни примери въз основа на типичните пазарни диапазони. Реалните разходи зависят от конкретния доставчик, договорните условия и реалния микс от карти.

Хранителна Търговия на Дребно (София)

  • Типичен микс от карти: 65% Visa/MC Дебит ЕИП, 20% Кредитна ЕИП, 10% Борика, 3% Не-ЕИП, 2% Amex
  • Прогнозна ефективна ставка: 0,25%–0,50% от оборота

Ресторант (Туристическо място, Черноморие)

  • Типичен микс от карти: 40% ЕИП Visa/MC, 25% ЕИП Кредитна, 25% Не-ЕИП (туристи), 8% Amex, 2% Друго
  • Прогнозна ефективна ставка: 0,80%–1,60% от оборота

Електронна Търговия (България)

  • Типичен микс от карти: 45% ЕИП Дебитна, 30% ЕИП Кредитна, 15% Не-ЕИП, 10% Друго (PayPal, портфейли)
  • Прогнозна ефективна ставка: 0,60%–1,80% от оборота

Често задавани въпроси (ЧЗВ)

Какво е Такса за Обслужване на Търговец (MSC)? MSC е общата такса, която търговецът плаща за приемане на картово плащане: такса за интърчейндж + такса за схема + марж на придобиване. Обикновено между 0,3% и 2,5% от стойността на трансакцията в зависимост от вида карта и доставчика.

Защо приемането на American Express струва повече от Visa за търговците? Amex работи като трипартийна мрежа, освободена от таваните за интърчейндж на IFR. Ефективните разходи за търговци обикновено са 1,5–3,0%, в сравнение с 0,2–0,5% за регулирани ЕИП карти.

Какво се случва при обратно изискване (chargeback)? Притежателят на карта оспорва трансакция пред своята банка. Банката обръща плащането. Търговецът губи сумата и обикновено плаща такса за обратно изискване от 10–35 EUR. Високите нива могат да доведат до санкции или прекратяване на договора.

Какво е динамично конвертиране на валута (DCC)? DCC е незадължителна услуга, позволяваща на чуждестранни притежатели да плащат в родната си валута. DCC курсовете са с 3–8% по-лоши от междубанковите курсове. PSD2 изисква ясно разкриване.

Какви са законните тавани за интърчейндж в ЕС? Съгласно Регламент на ЕС 2015/751 (IFR), 0,20% за дебитни и 0,30% за кредитни карти, когато и двете банки са в ЕИП. Корпоративни карти, карти от не-ЕИП и трипартийни схеми са освободени.


Източници и Регулаторна Основа


Речник и Свързани теми